Здравей, Ани! Благодаря, че отдели време от натовареното си ежедневие да споделиш историята си! Би ли разказала малко повече за себе си?
Привет и на теб Радо! Благодаря ти за възможността, да споделя моята история. Накратко, казвам се Анна, обичам да се движа, да спортувам, така съм от дете (художествена гимнастика, карате, балет, стриит денс и какво ли още не). Сега се занимавам с йога, гимнастика за възрастни, ходя по планини, опитвам се да катеря, сертифициран водолаз съм…баща ми казва, че само космонавт не съм била! Но никога не е късно.
Какво те доведе в Motivity?
Това е хубав въпрос с предистория. С теб се познаваме от IFS. Един следобед, се наложи да мина до залата за нещо, въпреки че вече не тренирах там и те заварих да правиш опити за шпагат. Не след дълго, вече видях твои снимки във Facebok в перфектен мъжки шпагат! Дори не бяха минали години (смее се)! Бяха достатъчни само няколко твои публикации, за да започна да мисля за това, колко е хубаво да използваш всички възможности на тялото си.
Какво са за теб тренировките?
Тренировките…те вече са неразделна част от моя ден! Когато ставам сутрин между 5,30-6,00ч, не изпитвам никакво съмнение, че правя това, което искам. Искам да съм в залата точно в 7, а и по-рано, за да започне денят ми с поредна доза предизвикателство и настроение!
Ти си активен човек и прекарваш голяма част от свободното си време в разходки в планината и скално катерене. Как тренировките ти помагат за любимите активности?
От известно време започнах да се наблюдавам, докато ходя в планината. Тренировките доведоха до това, че издръжливостта ми нарасна, дори дишането стана по –спокойно. Това което искам да кажа е, че не само мобилността на тялото ми започна да се връща, но общото укрепване и сила също се подобриха отчетливо.
Когато започна занимания в Motivity имаше скорошна операция на рамото. Какъв беше съвета на лекарите след операцията?
През декември 2016 претърпях инцидент по време на ски. За щастие до този момент операция не се наложи, в следствие на доброто възстановяване на рамото. При теб дойдох с 85% раздвижено рамо (по преценка на ортопед), съветът който ми дадоха лекарите в Горна баня беше, да си забравя лявото и да започна да работя с дясното. В началото, когато започнах да идвам при теб (преди 5 месеца), разликата между движението на лявото и дясното рамо, бяха така да се каже очевидни. Не беше нужно да си специалист, за да видиш липсата на мускулатура, обем и мобилност в лявото рамо. Ти сам знаеш, че се боях, а и нямах възможност, да правя елементарни неща като масичка например. Благодарение на теб и упражненията, които правим в залата, разлика вече няма.
Тук искам да благодаря на Боби Крумов, за грижите и търпението по време на първоначалното раздвижване. Също така и на Маргарита Манева, за подкрепата, съветите и вярата в мен!
Пет месеца по-късно, би ли споделила как се чувства рамото ти?
Най – хубавото нещо на възстановяването е, че вече изобщо не мисля за рамото. Преди се налагаше да се съобразявам, това може ли и ли не може, болката ме ограничаваше в не малка част от ежедневието ми. Дори спането на ляво, беше болезнено и неприятно. Сега просто спрях да мисля за това, правя всякакви движения, дори се престраших да се катеря, без да имам опасения от други травми свързани с чупването.
Какви са дългосрочните ти цели в тренировките?
„Онзи, който не знае къде отива, ще се удиви силно, щом попадне не където трябва.“ – Марк Твен
Целите ми… искам да работя с тялото си, да продължавам да се движа дори извън комфорта си, конкретно искам да работя върху издръжливостта си при натоварвания. Имам и комерсиални цели разбира се, мъжки шпагат и стойка на ръце (смее се).
Ако трябва да дадеш съвет на хората, какъв би бил той?
Щастието е кратък момент, който невинаги успяваме да уловим, за да му се насладим. Ако движението, спортът, провалите и успехите са част от нещата, които ни карат да се чувстваме щастливи, то бъдете щастливи повече!
Примерът, който Ани дава е поредното доказателство, че не бива да си поставяме ограничения, без значние от възрастта и подготовката. Всеки започва отнякъде, и никога не е късно да подобрим движението си и да се радваме пълноценно на живота.
